паника…дали?
Ебаси, след 3 дни ми е първият кандидат-студентски изпит. Дойде доста по-бързо от очакваното, та съм прилично притеснен. Естествено, това ми беше надеждата да седна да уча по-стабилно, ама…все същото си е. Дори когато знам, че ми остава толкова малко пак не мога да се концентрирам напълно върху задачите. Естествено съм сдухан от факта, че ще се издъня много стабилно, но… няма я мотивацията, която чаках.
Ако не друго, то след последния месец започнах малко да чаткам стереометрията, което е плюс откъдето и да го погледнеш 
за финал:
gl & hf на всички “колеги” и да не забравяме, че НБУ си е един елитен университет 
април 27th, 2006 at 9:41
Е, нали е предварителен? Не се стягай - колкото повече не ти пука, толкова по-голям е шансът да изкараш оценка, надминаваща очакванията ти в положителен аспект.
април 27th, 2006 at 14:04
Да, и моят съвет е:
Ако стане така, че да съжаляваш за представянето си на изпита/изпитите, гледай да не е заради паниката и спека.
Иначе ше ги смажеш, ве!